"Човек започва съществуването си без да притежава същност. Същността на човека се формира като сбор от неговите избори. Във всеки един момент, човек е изправен пред правото и отговорността си да избира. Всеки един избор формира неговата същност. По този начин човек е напълно свободен да бъде това, което е избрал. "
- Жан-Пол Сартр
Времето тече праволинейно. Цигареният дим никога не се връща обратно в цигарата, от която е излязъл. Веднъж смесиш ли пюре с доматен сос, не можеш после да ги разделиш. Завинаги е. Човек не може да се върне назад във времето и да промени веднъж направен избор. Не става въпрос, разбира се, за това да върнеш сервитьора за друга поръчка, защото си си променил решението. Не можеш да викнеш "Хей, келнер, поръчал съм грешния живот, бих искал да го заменя с друг!". Просто не става. С всеки избор, който правим, по една вратичка се затваря, възможните врати за следващия избор стават все по-малко. Затова е толкова трудно да избереш. "Това правилният избор ли е? Има ли правилен избор? И въобще дадено ли ми е право на избор?"
Според главните схващания на екзистенциализма, човекът е свободен да прави каквото той реши и така всъщност става "човек". Но обществото, което сме изградили, е капан за самите нас - то още повече ограничава правото ни на избор - ние нямаме право да изберем дори дали да сме част от него - няма как да оцелеем, ако не сме. Истината е, че е невъзможно да сме истински свободни в нашия свят. Осъзнаваме го или не, изборите, които правим, са повлияни от натиска, който ни оказва обществото - реклами, филми, песни - всичко, което ни заобикаля, определя начина, по който искаме да живеем и живеем. Не се ли съобразяваме с обществото, биваме отритнати от него и пак не сме щастливи.
Само понякога, прибирайки се от училище или от работа, безкрайно изморени и отегчени от поредния сив ден, през главата ни минава обезпокояващата мисъл: "Длъжен ли съм да живея така? Живея ли безсмислено?" Бързо я прогонваме - "Не, разбира се, цялото това бъхтене е, за да си купя къщурка на село, за да се пенсионирам някой ден и да заживея там, само трябва да потърпя още няколко години и ще се наслаждавам на живота." И все пак, погребана някъде там долу, мисълта остава: "Ако утре ме блъсне кола, нищо от това, което планирам, няма да има значение."
Сигурността е крайната цел, към която се стремим и не осъзнаваме, че докато се опитваме да я достигнем, животът тече край нас неоползотворено, без дори да ни гарантира, че някога ще я достигнем. Да, ще кажат някои, може би се ръководим от стереотипи и норми, но поне ние и само ние избираме обкръжението си и най-важното - човека, с когото да прекараме живота си. А дали е така? Какво всъщност се случва, когато се влюбим? От биологична гледна точка, това е просто поредният химичен процес в телата ни. Но защо именно тази жена или този мъж? Дали сме генетично програмирани да избираме хора с определен външен вид и миризма? Beauty is in the eye of the beholder, казват. Все пак, нека признаем, никой не избира в кого да се влюби. Мамините очи? Гласът? Ръстът? Ето че и тук имаме само привидно право на избор.
Намесва се факторът "случайност". Нямаш право да избереш къде да се родиш, при какви условия, при какви хора. В зависимост от това или имаш възможност за добро образование, възпитание, и развитие като цяло, или нямаш. Шанс!
Винаги съм си мислела - "Веднъж да порасна, ще си хвана живота в ръце, ще поема контрол." Но колкото повече мисля, толкова по-вероятно ми се струва животът да поеме контрол над мен.
Независимо дали съществува съдба или не, не можем да отречем, че голяма част от нещата, които ни се случват, не са резултат от избори, които сме направили, а от непонятни за нас явления - случайни срещи, съвпадения, дори трагедии - те ни променят независимо, че не го искаме и крещим "Келнер, сервирали сте ми грешния живот, не това исках!"
Най-важният избор, който никой и нищо не може да повлияе, е този за отношението ни към живота и хората. Дали да оставим всичко на течението или да полагаме усилия и да правим всичко по силите си да се развиваме и усъвършенстваме, независимо какво ни се случва.
Да, супата може и да не е поръчаната от мен и в нея може и да се намери някой и друг косъм, но е важно с нужните подправки сама да си я направя вкусна! Какво пък, никой не е умрял, задето е изял един косъм!
Из мое есе пофилософия, 2011г.
Година по-късно, все още съм съгласна. Единственото, което бих добавила, е стихотворение от любим поет:
Моето щастие
Доволен съм с малко и с малко богат,
и грижи смутят ли покоя ми, брат,
със чашка и с песен - за първи ли път? -
ги пращам, по дявола нека вървят!
Понякога стискам от мъка пестник,
но бой е живота, а ти си войник!
Безгрижният нрав е богатство за мен:
пред никой не скланям глава унизен.
Гнетят ме нещастия, скърби и страх!
Но вечер с другари - лекувам и тях!
Когато сме стигнали читави, брат,
защо да си спомняме злото назад?
Съдбата ми - кранта, се спъва навред.
Към зло, към добро ли, да кара напред!
Аз своята участ, добра или зла,
ще срещна усмихнат с "добре си дошла".
- Робърт Бърнс
