Депресията.

Понякога си мисля - ако има дори един заблуден човек, който следи блога, кой знае какво му е впечатлението за авторката. Е, реших да се наема да си разгледам постовете ( то освен мен самата май никой друг не би се наел ) и се втрещих. Пълна депресарщина! От половината от постовете (не съм броила дали са точно половината от страх да не излязат повече) лъха на тъга или един неопределен вид гняв и недоволство. Идва въпросът - ама защо??  Наистина ли съм такава ?? Замислям се дълбоко.

(Пауза.)


Пффф. Много ясно, че не съм. В действителност се оценявам скромно и обективно като един съвсем позитивен, любопитен, емоционален и отворен към новото човек...стоп. Емоционален. Под емоционален имам предвид бая емоционален. Малко избух- стоп. Бая избухлив! Малко краен. Е, добре де, бая краен. Под бая имам предвид бая бая. Окей, спирам с простотиите. Истината е, че днес определено не ми е ден за писане. Защо ли ? Ми, защото не съм нито тъжна, нито ядосана. Всъщност ми е много добре. И май това е причината да пиша глупости. Ето къде е le problem - когато съм афектирана, ми идва една гостенка. Съвсем за малко, ама като дойде, мамата си трака. Хвърчат копчета ! И хич не го мисля - да не мислите, че трия изречения!? Да бе ! Точно каквото ми скимне ! Не случайно на писмения по журналистика обрах овациите - та предишната нощ беше от най-гадните през живота ми.

(Research time.)

"Докато се възстановява от нараняването, Хемингуей започва връзка с американската медицинска сестра Агнес фон Куровски. Агнес е седем години по-възрастна от Хемингуей. Първоначално те имат намерение да се оженят, но през март 1919 г. Агнес изоставя Ърнест заради друг. По късно тяхната любовна история става вдъхновение за Хемингуей да създаде романа “Сбогом на оръжията” (1929 г.)"

"Към алкохолизма на Фицджералд се добавя психическото заболяване на Зелда. След всеки пристъп тя се влошава все повече. Зависимостта на Фицджералд от алкохола нараства. Двамата често са в обектива на репортери от жълтата преса през 1930-те. Личната им трагедия е в основата на романа на Фицджералд „Нежна е нощта“ (1934)"

"Там той живее в съседство с Фани Браун.(Джон) Кийтс се влюбва във Фани. Но това е по-скоро нещастна любовна връзка за поета, чийто плам към девойката му носи повече злочест, отколкото радост. По-късно (посмъртно) публикуваната им кореспонденция скандализира Викторианското общество."

"Всяка зима ходи на планина. Там среща Пер, швед, в когото се влюбва. Той остава първата ѝ и единствена любов. В дневника си го описва като „далечния, светлия, чаровния, нежния”. Водят активна кореспонденция известно време, след което той просто престава да ѝ пише. Преживява го много тежко.
Година преди да сложи край на живота си, Петя (Дубарова) е обзета от тежки мисли, свързани с отчаяние и разочарование от човечеството. "

"Творчеството и поезията на (Пейо) Яворов са пропити с трагизъм, породен от драматичния му живот, пълен с разочарования."

И това е съвсем съвсем малка част от лични трагедии, обвързани с професионални успехи в областта на изкуството. Това са само тези, за които в момента се сещам. Хиляди страници,пропити с истинска мъка, "сладка болка" и "горчива безнадеждност". Май Хемингуей е бил прав: "There is nothing to writing. All you do is sit down at a typewriter and bleed."  А има още толкова много - не само писатели, но и музиканти, актьори... 

За Бога.
Ето какъв бил номерът. 
Трябва само да съм нещастна в любовта.
 Колко пък да е трудно??

Добре, признавам си - този текст е най-големият боклук. Трябва да се надявам по-често да съм тъжна /slash/ ядосана. Или пък не? Кое е по-добре? 

 И така и така сме почнали с Хемингуей, нека завършим с него: "Happiness in intelligent people is the rarest thing I know."  
Не че искам да изляза нескромна, но... In that case, I'm fucked.