Депресията.

Понякога си мисля - ако има дори един заблуден човек, който следи блога, кой знае какво му е впечатлението за авторката. Е, реших да се наема да си разгледам постовете ( то освен мен самата май никой друг не би се наел ) и се втрещих. Пълна депресарщина! От половината от постовете (не съм броила дали са точно половината от страх да не излязат повече) лъха на тъга или един неопределен вид гняв и недоволство. Идва въпросът - ама защо??  Наистина ли съм такава ?? Замислям се дълбоко.

(Пауза.)


Пффф. Много ясно, че не съм. В действителност се оценявам скромно и обективно като един съвсем позитивен, любопитен, емоционален и отворен към новото човек...стоп. Емоционален. Под емоционален имам предвид бая емоционален. Малко избух- стоп. Бая избухлив! Малко краен. Е, добре де, бая краен. Под бая имам предвид бая бая. Окей, спирам с простотиите. Истината е, че днес определено не ми е ден за писане. Защо ли ? Ми, защото не съм нито тъжна, нито ядосана. Всъщност ми е много добре. И май това е причината да пиша глупости. Ето къде е le problem - когато съм афектирана, ми идва една гостенка. Съвсем за малко, ама като дойде, мамата си трака. Хвърчат копчета ! И хич не го мисля - да не мислите, че трия изречения!? Да бе ! Точно каквото ми скимне ! Не случайно на писмения по журналистика обрах овациите - та предишната нощ беше от най-гадните през живота ми.

(Research time.)

"Докато се възстановява от нараняването, Хемингуей започва връзка с американската медицинска сестра Агнес фон Куровски. Агнес е седем години по-възрастна от Хемингуей. Първоначално те имат намерение да се оженят, но през март 1919 г. Агнес изоставя Ърнест заради друг. По късно тяхната любовна история става вдъхновение за Хемингуей да създаде романа “Сбогом на оръжията” (1929 г.)"

"Към алкохолизма на Фицджералд се добавя психическото заболяване на Зелда. След всеки пристъп тя се влошава все повече. Зависимостта на Фицджералд от алкохола нараства. Двамата често са в обектива на репортери от жълтата преса през 1930-те. Личната им трагедия е в основата на романа на Фицджералд „Нежна е нощта“ (1934)"

"Там той живее в съседство с Фани Браун.(Джон) Кийтс се влюбва във Фани. Но това е по-скоро нещастна любовна връзка за поета, чийто плам към девойката му носи повече злочест, отколкото радост. По-късно (посмъртно) публикуваната им кореспонденция скандализира Викторианското общество."

"Всяка зима ходи на планина. Там среща Пер, швед, в когото се влюбва. Той остава първата ѝ и единствена любов. В дневника си го описва като „далечния, светлия, чаровния, нежния”. Водят активна кореспонденция известно време, след което той просто престава да ѝ пише. Преживява го много тежко.
Година преди да сложи край на живота си, Петя (Дубарова) е обзета от тежки мисли, свързани с отчаяние и разочарование от човечеството. "

"Творчеството и поезията на (Пейо) Яворов са пропити с трагизъм, породен от драматичния му живот, пълен с разочарования."

И това е съвсем съвсем малка част от лични трагедии, обвързани с професионални успехи в областта на изкуството. Това са само тези, за които в момента се сещам. Хиляди страници,пропити с истинска мъка, "сладка болка" и "горчива безнадеждност". Май Хемингуей е бил прав: "There is nothing to writing. All you do is sit down at a typewriter and bleed."  А има още толкова много - не само писатели, но и музиканти, актьори... 

За Бога.
Ето какъв бил номерът. 
Трябва само да съм нещастна в любовта.
 Колко пък да е трудно??

Добре, признавам си - този текст е най-големият боклук. Трябва да се надявам по-често да съм тъжна /slash/ ядосана. Или пък не? Кое е по-добре? 

 И така и така сме почнали с Хемингуей, нека завършим с него: "Happiness in intelligent people is the rarest thing I know."  
Не че искам да изляза нескромна, но... In that case, I'm fucked.

" In your life, you meet people. 

Some you never think about again.

Some, you wonder what happened to them.

There are some that you wonder if they ever think about you.

And then there are some you wish you never had to think about again.

But you do. "

- C. S. Lewis

How Fragile Life Is.

"I was shown how fragile life was on Saturday. I saw the terror on bystanders’ faces. I saw the victims of a senseless crime. I saw lives change. I was reminded that we don’t know when or where our time on Earth will end. When or where we will breathe our last breath. For one man, it was in the middle of a busy food court on a Saturday evening.

I say all the time that every moment we have to live our life is a blessing. So often I have found myself taking it for granted. Every hug from a family member. Every laugh we share with friends. Even the times of solitude are all blessings. Every second of every day is a gift. After Saturday evening, I know I truly understand how blessed I am for each second I am given.

I feel like I am overreacting about what I experienced. But I can’t help but be thankful for whatever caused me to make the choices that I made that day. My mind keeps replaying what I saw over in my head. I hope the victims make a full recovery. I wish I could shake this odd feeling from my chest. The feeling that’s reminding me how blessed I am. The same feeling that made me leave the Eaton Center. The feeling that may have potentially saved my life."

━ Jessica Redfield (real last name: Ghawi) was shot and killed at the midnight screening of ‘The Dark Knight Rises,’ along with 11 others when a gunman opened fire in a theater. The above is from her blog,written in June, after she narrowly escaped another senseless shooting at a mall in Toronto.

http://www.forbes.com/sites/christophercorrea/2012/07/24/hero-jessica-ghawis-legacy/

Тематичен цитат : "Death doesn't wait for you to be ready." - Batman Begins


Тя обаче е била.