от Анонимен

Тази Земя е твърде голяма
или пък аз съм твърде сама. 
Някой е казал "Светът е за двама".
Значи не е за мен този Свят. 
И той го разбира. И аз го разбирам. 
Тоест- разбрахме се. И после...какво?
Светът безхаберно върви и си свири, 
а аз безхаберно пътувам. На стоп. 
С вятъра, с птиците, с мъглите на залеза,
със тихият смях на някакъв дъжд.
И ми е чисто, красиво и празно...
/Тук следва баналната римичка - мъж
Но както разбрахме, него го няма.
С две думи казано - каква свобода.../
Светът си е сложил табелка "За двама"
и страшно надменно си вири носа. 
То, всъщност, дотам му стигат очите;
Ако можеше само да види отвъд... 
Където живея сама със мечтите си
и някакви тайни градини цъфтят,
щеше набързо да смъкне табелата,
щеше със мен да пътува. На стоп. 
Но не вижда Светът. Този свят е от слепите. 
И кротичко следва своя си ход...
Ами- толкова. Май че това е. 
Сигурно аз съм си твърде сама. 
Не че Земята е твърде голяма.
Просто съм сбъркала нещо Света... 
                                      
                                                - Анонимен 

От Анонимен. Толкова Анонимен, че можех спокойно да съм и аз. Добре му е на сърцето, когато знае, че не е само.