Изгубената Нирвана

Девойката, която ми постла легло                                      The lass that made the bed to me

По пътя ме застигна мрак,                                                    When January wind was blowing cold                               

планински вятър, силен мраз.                                              As to the North I took my way, 

Замрежи всичко ситен сняг                                                  The darkening night did me enfold,

и без подслон останах аз.                                                      I knew not where to lodge till day.

За щастие във моя смут                                                         But my good luck a maid I met 

една девойка ме видя                                                            Just in the middle of my care

и мило в своя дом приют                                                     And kindly she did me invite

за през нощта ми даде тя.                                                      To walk into a chamber fair. 

Дълбоко й благодарих,                                                           I bowed full low unto this maid,

учтиво преклоних чело -                                                       And thanked her for her courtesy;

учтиво й се поклоних                                                             I bowed full low unto this maid,

с молба да ми даде легло.                                                      And bade her make a bed for me.

Тя с тънко ленено платно                                                     She made the bed both larger and wide, 

лело във къта ми постла,                                                      With two white hands she spread it down,

наля ми в каната вино                                                           She put the cup to her rosy lips, 

и "лека нощ" ми пожела.                                                And drank: - "Young man, now sleep you sound"

Когато до самия праг                                                             She snatched the candle in her hand,

със свещ в ръката тя дойде,                                                  And from my chamber went with speed, 

девойката замолих пак                                                          But I called her quickly  back again

възглавница да ми даде.                                                       To lay some more below my head:

С възглавницата в ръка                                                        A pillow she laid below my head

се върна тя при мен завчас.                                                 And served me with due respect,

С таз възглавница - така                                                      And, to salute her with a kiss, 

я взех в прегръдките си аз.                                                   I put my arms around her neck. 

Тя трепна в моите ръце                                                       "Hold off your hands, young man", she said,

и каза, като в мен се сви:                                                     "And do not so uncivil be,

"О, ако има в теб сърце,                                                       If you have any love for me,

моминството ми остави."                                                    O, wrong not my virginity!"

Тя бе с коси от мек атлаз                                                     Her hair was like the links of gold, 

и бяло като крин чело.                                                        Her teeth were like the ivory,

С уханни устни беше таз,                                                   Her cheeks like lilies dropped in wine

която ми постла легло.                                                       The girl that made the bed for me!

Бе хладен нежният й крак                                                  Her bosom was the driven snow,

и кръгла малката й гръд:                                                     Two drifted heaps so fair to see;

две малки, бели преспи сняг,                                            Her limbs the polished marble stone,

навяни в тоя таен кът.                                                        The girl that made the bed for me!

Целувах милото лице,                                                        I kissed her over and over again,

очите, пълни със тъга,                                                       And always she knew not what to say.

и казах: "Тия две ръце                                                         I laid her between me and the wall - 

ще ми постилат отсега."                                                     The girl thought it not long till day. 

Тогаз тя взе една игла                                                        Upon the morning, when we rose,

и дълго ши през този ден.                                                  I thanked her for her courtesy,

Сама по хладните стъкла                                                   But always she blushed, and always she sighed,

тя риза шиеше за мен.                                                        And said - "Alas, you have ruined me!"

Години има оттогаз,                                                           I clasped her waist, and kissed her then,

бледнее бялото чело.                                                         While her tear stood twinkling in her eye.

Но все по-скъпа ми е таз,                                                   I said - "My girl, do not cry,

която ми постла легло.                                                       For you shall always make the bed for me."

                               - Робърт Бърнс                                                                             - Robert Burns

                     превод: Владимир Свинтила